Казвам се Николай Василев и съм инструктор – треньор на кучета и техните водачи.
Да мога да се нарека такъв, разбира се, е низ от обстоятелства, които започват още от детските ми години. Тъй като израснах на село, имах възможността да бъда близо до коне и кучета, да контактувам с тях и да ги опознавам, от което в последствие се роди и моята голяма страст към тези животни.
След като навърших пълнолетие дойдох в София, за да продължа своето образование. През този период осъществих и детската си мечта да имам немска овчарка. Кръстих я Итън, чието име носят и зоомагазинът, който открихме през 1997 година, както и училището за кучета, което основах по-късно. Тъй като това е служебна порода куче, за да бъде в полза на семейството и стопанина си, а и безопасно за останалите, то се нуждае от много тренировки и пълноценни занимания. Така на практика започна и моето по-сериозно развитие с обучението на кучета и кинология, с което се занимавам активно от 1995 година насам. Тъй като по това време спортът с кучета беше слабо популярен в България, през годините организирахме множество семинари, на които канехме и лектори от различни държави. Това беше от полза за нашето ограмотяване и развитие в тази сфера, както и за изграждането ми като треньор на кучета за спортна дресура по правилниците на IPO.
Не след дълго, заедно с приятели и съратници създадохме “Клуб за спортна дресура Сириус“, в който до 2012 год. бях треньор и зам. председател. Освен в него, участвах и в създаването и развитието на няколко други киноложки клуба, в които съм бил отговорник по работа и спорт с кучета.
Като дългогодишен треньор в “Сириус” натрупах сериозен опит в обучението и поведението на тези животни. С моите кучета (Итън, Джанго и Уник) сме участвали многократно на състезания по спортна дресура с класиране на първо място, а през 2006 год. най-накрая успяхме да реализираме и една от основните си цели – участие на Световно първенство по спортна дресура към FMBB, което се проведе в градчето Szekesfehervar в Унгария. Представянето ни беше подобаващо, за което благодаря на всички приятели, които ме подкрепиха и доказахме, че да участваме далеч не е мисия невъзможна.
Нещо друго обаче също ми правеше впечатление през годините – с нарастването на броя и разнообразието на четириногите любимци, пропорционално нарастваха проблемите и въпросите относно съжителството човек-куче. Хората все повече имаха нужда от професионална помощ и консултация в тази насока. Така се роди и идеята ми да създам училище за кучета и техните стопани, в което основната ми цел е хората да се научат да общуват и да разбират правилно четириногите си приятели.
С нашата работа се надявам да бъда от полза на Вас и на кучето Ви, така че заедно да осъществите онзи тандем, така необходим за щастливото ви съвместно съжителство.